Добре дошли в нашата Директория за статии - inArticle.
Ние имаме 1707 публикувани статии и 2778 регистрирани автора.

Манхайм

2 януари 2011 | Автор: burgas1dotorg | Публикувана в Друго

Транспорт

Манхайм се явява в центъра на Рейн-Некар район, така че влакове идват и пристигат всеки 5-15 мин. Самата област се води “индустриалното сърце на Германия” и мога да потвърдя, че наистина заслужава името си. Не е особено трудно да хванеш по всяко време влак без да си гледам разписанието и най-много с едно прекачване да достигнеш дестинацията си. Цените обаче на “Deutsche Bahn” и цените на БДЖ са доста различни. Качеството няма да го споменавам, но за човек, свикнал да дава от Бургас до София 10 лева му се струва скъпо да дава вече за 100 километра 15 евро (2ра класа Манхайм – Франкфурт).
Транспорта на района се поддържа само от една компания (лични наблюдения, не съм 100% сигурен). Каквото и да е, тайминга е перфектен и закъснения от 2-5 минути, освен че са ужасно рядко,са считани за големи. Кондуктори няма, продават се билети на спирките от автомати. Има проверки от време на време (глобата за пътуване без билет е 40?), но за три месеца досега никои не ме е проверил.
Уличният трафик е спокоен. По време на пиковите часове има леки задръствания, но повече от 10 минути трудно може да се забави човек. Има ленти отделни за трамваите и автобусите (делят понякога една) + шофьорите им правят път винаги да минават. През деня на всеки 10 минути минава рейс/трамвай от един и същи номер, така че с прекачвания се стига максимално бързо навсякъде.

Администрация

Администрацията в Германия е изключително бърза, ефективна и стриктна (ако мога да ги нарека така). Почти всичко става на момента, никой няма интерес да се проточва. Имаш ли необходимите документи, които се изискват от теб – няма проблеми. Още първият ден в Германия си направих банкова сметка, регистрация в общината за постоянен адрес и трудова карта (за студентите само това е нужно – издава се за 1 минута точно). Всичко това ми отне не повече от 3 часа. Ако на човек му трябва нещо по-специфично може да си уговори час за среща в общината с отдела, който му трябва.
Стриктността отначало идва в повече, но после се свиква. А и е хубаво,защото така няма как да се получат неразбории и главоболия. Чух пример за една българска студентка, която преди да се върне за България след края на учението си, не доплатила няколко цента от последният си наем (толкова били останали в сметката). Какво следва? – Писмо за предупреждаване да се плати остатъка от наема + наказателна такса от сорта на 2-10 евро. Ако се наложи друго предупреждение, то тя ще бъде съдена и разноските по делото ще бъдат поети от нея. Системата, която извършва тези предупреждения е компютъризирана. Целта е една – ред.
Друг интересен факт, който ми направи впечатление е, че всичко в Германия става с 3 месечно предизвестие. От промяна на GSM план до, молба за напускане на работното място.

Улици

Няма какво да си кривим душата – разликата с България е потресаваща. Навсякъде има интегрирани паркинги (ако мога така да ги нарека), подземни, сгради само за коли и всякакви такива приспособления. Отделно много хора използват колелото или градският транспорт за предвижване. Улиците им са доста по широки от българските (факт) и подтискащите панелки въобще отсъстват от пейзажа. Ако бях на почивка тук щях много да се радвам. Чета синя зона че се обособява в Бургас – дано се разпростре на максимално голямо пространство и по-бързо. Паяци до сега аз НЕ съм видял, но не мисля че ще е проблем да ти вдигнат колата ако е неправилно паркирана до минути. А глобата предполагам ще е минимум трицифрена сума в евро.
Ами всичко е едно цяло – пешеходни зони, велоалеи и тротоари. Навсякъде където има едното – и другите 2 присъстват. Всичко е обозначено и разпределено.50 – 50 е тротоара за пешеходци и колоездачи. Интересен факт е, че ако колоездач ви блъсне и вие сте в неговата алея (често построена от червени павета) има право да ви съди (глобата е 50?). Всяка жаба си знае гьола и няма излишна драма. Ако те блъснат докато пресичаш улица на червено или на необозначено за целта място (доста глупава идея тука) може шофьора да те осъди без проблеми за например нанасяне щета на колата му. Навсякъде има също така и стойки за поставяне на колела. Особено пред библиотеки, общински сгради, гари концентрацията им е голяма.

Друго

“Правилата са създадени,за да се нарушават”. Не съм видял някой да го прави. А и няма нужда. Всичко е различно – от манталитета на хората до самият ритъм на живот и нуждите, които човек изпитва да задоволява в ежедневния си живот. Всеки може да прави каквото си иска (в рамките на закона естествено) и може да е сигурен, че никои няма да му се бърка в работата или да му търси сметка. Това си има и своите отрицателни (за мен лично) последици. Туркини със забрадки не е необичайна гледка. Устройството на живот е такова, че средната класа е най-масова. Не е трудно човек да живее в хубав апартамент (под наем), да не се замисля за храната ( най-евтината в Европа ) и да кара нормална кола. Тук може би ще е интересно да споделя личните си наблюдения върху най-интересната и съществена част от Германия – парите.
Минималната заплата по закон,а ко помня, беше 9,00 евро/час. Като се обложи с всички данъци се получават чисто 6,45 евро/час. Както и да е, толкова ниски заплати не съм виждал някой да получава. Студенти на part time или nebenjob получават минимално по 8,50-9,00 евро/час. Продавачки в супермаркети, без някакво специално образование (туркини обикновено) взимат около 1000 евро/месец. Минималната заплата за работа, например като градинар, е 1500 евро/месец. Ако си в по-голям град, като Франкфурт например, може и 2000 евро/месец да достигне. За дойчовците, завършили университет, нормалната варира от 3000 до 5000 евро/месец. Естествено и нагоре, но гледам да опиша най-вече прочутата средна класа. Обикновено се говори колко получава на човек на година, не на месец.
Храната е една от най-евтините в Европа, поради огромната конкуренция на пазара. Дори по български стандарти с български заплати цените не изглеждат толкова плашещи. Почти идентични са! Всекидневно има намаления, акции и разпродажби където човек може да купи наистина евтини неща ( и не са изтекъл срок на годност, развалени или не знам още какво – наистина целта е не да се отърват от развалената стока, а да се привлекат повече клиенти). Discount маркетите са най-разпространени. Кой почели от това – клиента. За сравнение бих дал цените на няколко продукта,за да се направи съпоставка:
банани- 0,99 евро/кг
олио – 0,99 евро/л
краставици – 0,35 евро/бройката
прах за пране 6кг – 7-12 евро(зависи от марката)

галерия със снимки от Манхайм

www.burgas1.org

Няма подобни статии.

Автор: burgas1dotorg

Този потребител е публикувал 2 статии. Почти се е зарибил и вероятно скоро ще напише и нещо за себе си.

Вашият коментар