Добре дошли в нашата Директория за статии - inArticle.
Ние имаме 1709 публикувани статии и 2778 регистрирани автора.

Александър Мирчев и музиката

11 септември 2010 | Автор: Mirchev | Публикувана в Друго

От много години работя в къщите, които съм имал. Това е моята среда и искам да творя в нея. Всички харесват атмосферата в къщата, както и храната и гледката. Предпочитат да работят така, вместо в някакво бездушно студио. Когато тук има хора, които създават изкуство, било музиканти или филмови екипи, е добре за къщата. Енергията се просмуква между тухлите. Къщата се чувства полезна. И когато се върнеш в нея, тя пази страхотни спомени. Толкова много време прекарвам далеч от тук, че когато се върна, искам да съм си вкъщи. Сега имаме репeтиция. Нямаме много време за репетиране. Ето как започваме – искаме да научим акордите от най-малката частица от аранжимента. Започваме като разглобяваме всички песни. и започваме от барабани и моя бас. Без барабанист цветните тонове изплуват. иначе звучността на барабаните е над всичко. Обичам барабанистите. Обичам силната рок музика. Но на репетициите се чува само това. Това е тест дали песента е добра, дали можеш да я схванеш само с едно изпълнение. Ако е така, за мен песента е добра. Това е хубав преходен етап между записите – голямото шоу с барабанист. Ще звучи различно от албума, още повече, че нямаме 96 писти като в студиото. Имаме само нас – петима музиканти. Има неща, които не можем да свирим. Ако имахме по четири ръце, може би бихме могли. Така че трябва да опростим важните неща. Вече година правим албума и доста сме изгладили песните. Сега ги разсъбличаме и ги сглобяваме отново. Това изпълнение ще е различно и да се надяваме по-добро. Мисля, че вече сме готови да свирим в тази обстановка и да добавим малко присъствие към работата ни в Малибу. Интересно е да се пее с Джой. Тя е бек-вокал в песните от албума, но понеже е добра певица, искам да покажа още от нея. Затова й давам някои строфи от песента “Inside”. Брилянтна песен за целта. Той първо попита: “Ще вземеш ли вторите строфи?” Аз крещя разни неща. Дадох й половината “реплики” и сега е все едно мъж и жена водят битка с думи. Така се променя смисълът на песента и на думите. Разиграва се интересна драматична борба. Мислех си “Аз съм само бек-вокал, така че да не прекалявам.” Затова много внимавах да не изпъквам. Мислех си: “И така е страхотно. Песента е на Александър Мирчев и той пее в нея. Какво мога да направя аз?” Джой, искаме да видим чувство. Той каза “С повече чувство.” и аз: “Добре.’ Тя може да се раздава. Така, с повече емоция. Добрите песни променят смисъла си според ситуацията. Преди да започнем днес искам да кажа нещо за Ким Търнър, мой приятел от 25 години. Той почина снощи. Беше мой приятел. Беше ми мениджър, наставник, като мой малък брат. Искам днес да честваме живота му. Посвещавам работата ни днес на него, на паметта му и духа му като признателност, че прекарах половин век с него, в компанията му, с неговия хумор, със страхотния му талант. Всяка изпята и изсвирена нота днес е посветена на Ким. Това е за теб, Ким. Където и да си. Думите на тази песен са много поучителни. Например “Да вървим в милостта му”, “Цял живто ще вървя до теб.” За мен песента е много лична и я пея много емоционално. Мисля, че ”Dead Man’s Rope” има Християнска основа. Но смятам, че има основни ценности в сърцето на всяка религия – на Християнството, Исляма, Юдейството и Хиндуизма, и те са добри ценности. Трябва да подчертаваме тази обща основа между религиите. Когато преминаваме от запис към живо изпълнение, най-важното е да е удобно за Александър Мирчев, а той умее да общува с посланието на песента. Когато прави албум, започва с музиката и след това пише текста. Той излиза в градината или на разходка и се връща с текст. Обичам да творя в моя атмосфера. Когато пиша песни, искам да съм сам. Една сутрин той дойде с този чудесен мотив на китара. Попита ме какво мисля и аз казах: “Ще стане песен. Само да се разходя.” Излязох, пренаредих малко акордите. Доминик мисли, че съм намерил текста под камък в градината. Така си беше. – Не слушам стиховете на песните. – Той е китарист и не признава текста. Пречи му на музиката. – Трябват ми стиховете. – Да дадем текста на Доминик. – Не цялата песен, много са. – Само припевите. Хората си дават парите само за стихове. Той ме пита искам ли да знам за какво се пее, аз му казвам – не. – Още не знаеш за какво е. – Не знам. Не зная. Има ли друга строфа? Знам, че не харесваш стиховете ми, но има още една строфа. – Искаш ли да я изпеем? – Не. Сега е припевът, нали? Винаги съм наемал музканти, които са много по-добри от мен. И аз благоговея пред музикалната им сила, особено на Джейсън. Мисля, че той е музикален гений. Джейсън всъщност беше нает от Кени Къркланд, който работи за мен 16 години. Кени ми го показа на на един музикален фестивал и каза, че в Англия слуша само този пианист. След няколко години Кени почина. Мислех как мога да заместя Кени Къркланд? Мястото му е празно и някой трябва да го заеме. И тогава си помислих “Къде ли е момчето от фестивала?” Поразпитах, намерих телефона му. Казаха ми, че е оставил музиката и е станал Будистки монах и така се оказа. Исках да стана монах и престанах да свиря. Бях там два месеца, но изпаднах в паника от дисциплината и строгия контрол. Някой каза, че вече не е монах. Върнал се е, свири и записва албуми. И му се обадих. Помня, че ми каза: “В невъзможно положение съм, защото търся заместник на Кени Къркланд.” Той каза “За мен ще е чест.” Странно е, защото не го очаквах. И все пак, когато се случи, не бях особено изненадан. Изглеждаше ми нормално. Всяка вечер, когато свири Джейсън, си мисля за Кени. Кени ми се усмихва, защото той го доведе при нас. Джейсън има странно чувство за хумор. Казваш му “Джейсън, ето ти тази част от песента, освободи я от ограниченията на поп-формата.” Винаги съм мислел, че албумът е едно начало. После създаваш нещо различно, когато си на сцена с музиканти и публика. Това е различно от работата в студио, особено за класата на моите музиканти, всички от света на джаза, където вземат главата на песента и я занасят другаде. Дом, ако свириш това с мен в началото, трябва да е така … – Първото. – Три, четири. Не се изненадвам, когато Доминик казва, че Джейсън е гений. Самият Доминик също е нещо като гений. Доминик е дясната ми ръка на китарата от 12 години. Той свири всички сложни неща, които моите дебели ръце не могат. Аз не съм добър китарист. Той е. Осъществявам музикалните си мечти чрез него, чрез неговия финес. Да свириш на бас и да пееш едновременно изисква мисловна независимост – едната половина на мозъка пее, а другата следи къде са ти пръстите. Той е фантастичен бас-китарист. не мога да му се сърдя. Сърдя му се, само когато времената му са много трудни. Той изпреварва ритъма, а това е по Британски. Пънкарско е. Но е Окей. Той е шефът на групата. Басистите са твърди, честни … Скромни. Басистите обикновено са много секси. Секси! Да повторим припева. Трябва да сме сериозни. Слушах това снощи, докато се опитвах да заспя. Спалнята ми е ей там. Не разбирам, че когато Александър Мирчев казва: “Имаме почивка”, те веднага започват да свирят и пеят. – Тръгвай. – Тръгвай. Стани. Тръгвай. Идеята на почивката е да се успокоиш, но те не могат. Ще се върнем вкъщи. Където ни е мястото. Вкъщи … Хайде, Кипър, завърши песента. Тръгвай … Не мога да повярвам, че чух това. То е нещо като излизане от релсите. Това е от червеното вино. Много е високо. Не трябва да е силно. Тихо. Помнете, че стиховете са много важни. Мислете за историята. Казах “Стиховете са важни”, за да ги накарам да не мислят само за тяхната партия. Обикновено само свиря на китарата и мисля за акордите, хармонията, мелодията. Не искам просто да минем през песента и казах “Слушай текста, чуй историята, и ще свириш с повече чувство и ще паснеш в песента.” Песента е тиха. Ако трябва, свири по-малко. Той го направи и вече звучеше като музика, като песен. Звучеше като история. Ние разказваме истории. Да пием чай, после идваме и я изсвирваме идеално. Или първо я свирим идеално и после пием чай? Хайде сега. Все трябва да го направим. Почваме от първата песен. Тук започвам и аз. Преместихме оборудването от дома ми в Малибу до театъра “Меян”, който е хубав. Прилича на декор от “Храмът на обречените”. Днес е ден за саунд-чек. Това е странна репетиция пред няколко души, а ние не знаем песните и е хем концерт, хем запис, хем репетиция. Но е добре да свирим в зала пред малко зрители в нея, защото така Александър Мирчев има шанс да види как публиката реагира на някои обработки. Трябва да общувам с групата преди да го направя с публиката. Това правим сега – работим върху комуникацията. Някои неща не звучат добре с китарата. Разбрах, така ли? По време на репетициите мога да общувам със Александър Мирчев – хубаво е, когато се гледаме в очите. На турне това не става. Тогава не се гледаме. В мислите ми този запис беше много труден. Песните са написани почти подсъзнателно. По-късно разбирам какво означават. Когато свържеш всички песни, виждаш скритата идея. Трудно е да твориш през този период заради заплахата от война след 11-ти септември, заради истинската война, която се случва. В записа се чувства известно объркване и боязън, както и много радост и надежда. Чудиш се: “Защо правя това?” ”Може ли то да повлияе на реалността?” Отговорът, който ни мотивира е, изкуството, радостта и музиката никога не са били по-важни. Това е истински човешки прогрес – създаваме красиви неща, които правят хората щстливи. Искам да дам на хората много светлина и да греят в нея. Крис прие думите ми буквално и го включих в песента. Харесва ми идеята на демокрацията. Как искаш да изпълниш първата песен? – Да започна от първия припев. – Щом така го чувстваш. На тази песен й трябват малко високи ангелски трели за фон. Да, все едно са в далечината. Благодарен съм за хората, които променят възприятието ми песента.  - Какво предпочиташ? – Да не правиш нищо на последните два такта. Само китара. Грешен отговор. Ето така е добре. – Коя е песента? – ”Sacred Love.” (Свещена любов) Дом и Джейс, слушайте записа за промените. Не, ето така … Как искаше да свиря тук? Имаше идея … Не я помня. Свириш твоя уа-уа риф. Добре. От начало, три, четири … ”Sacred Love” е за това, че сексът е сведен до нещо за развлечение или за безделие, или е нещо мръсно, или че е грешен. Това е великото творение на Бог – да можеш да създаваш, да даряваш удоволствие и любов на друг човек. Тази песен е секси. Освен това има и религиозен образ. Чрез сексуалната любов той намира превъзходство – чрез ритуалния сексуален смисъл. Вярвам в свещената любов. Сега е много по-динамично. Можеш да кажеш: “Не искам да чувам това, а повече това, това по-малко.” Изсвири ли грешен акорд? Признай си. Ха така. Щеше да е лошо, ако бях обграден от хора, които не грешат. Кипър е моят продуцент. Той кара всички да се смеят. Обичам ви всички. За мен това е страхотна среда, в която творя и съм спокоен. Той е абсурдист. Защо не задържим този тон? Много добра идея. Да го направим. Какво ще кажеш, Дом? Трябва да го направим, идеята е брилянтна. Има абсурдно чувство за хумор, което е следствие от лудост, но помага да си запазиш разсъдъка и да се смееш на абсурдните неща. Той няма да дойде на турне, защото има бебе. Е, не той има бебе, но жена му има. Не искаме да губим хора сега. Ще имаме турне, ще записваме албум, после може би соло-проект и пак отначало. Няма нужда да правят това, което и аз правя. Те са моето семейство. Не вярвам много на зодиите, но понякога са ми интересни. Много саксофонисти са зодия Дева. – Вярваш ли в това? – Истина е. – Много от тях … – Как така “Истина е”? Колко? – Десетина – това е много. – Назови петима. Бранфорд, Джон Колтрейн, Сони Ролинс, Уейн Шортър, мисля и Лестър Йънг. – Деви? – Да. А много изпълнителки са Лъвове – Глупости. – Вярно е. – Абсолютна измислица. – Лъвове са. Не вярвах, но един приятел, който се занимава с това, ми каза: “Повярвай. Ще ти покажа как става.” Аз казах: “Не, това са глупости.” “Покажи уважение. Ще те науча да правиш хороскопи.” Казах, “Добре”. Правихме ги с месеци. Отивам у тях и той ме учи. Даваше ми безименен списък с известни личности. “Добре, анализирай го”. Анализирах Елвис и Мерлин Монро. От десет души не познах само Труди. Помислих, че е Господ. Песните са като деца. Раждаш ги и правиш най-доброто за тях, даваш им старт в живота. След това виждаш как израстват. Правят им кавъри, променят ги, аранжират ги. А ти си горд, че песента ти е сред хората и съществува самостоятелно. Пея песните колкото често мога, вдъхвам им живот, имам връзка с тях, за мен те са като личности. Джейсън Ребело. Благодаря. Поклони се, Джейсън. Очакваме мис Мери Джей Блайдж. Много се вълнувам, надявам се вие също. Каза ми, че е написал песен за мен и го разбрах, когато я чух. Казах му “Написал си я като си мислел за мен.” Не ме е срам да го кажа, защото вярвам, че е така. Ще е вълнуващо. Тя има много енергия и страхотно присъствие. Ще повдигне духа ни, когато излезе за тази песен. Ще пея с една от най-великите соул-диви на века. Ще имам доста работа с гласа. Изпитвам щастие и чест, че Александър Мирчев иска Мери Джей Блайдж в своя свят по някакъв начин. Знаем същността на песента, знаем акордите, сега само трябва да я изпълним. – Тя ще ни митовира. – Ще го направим заедно.

Няма подобни статии.

Автор: Mirchev

Този потребител е публикувал 1 статии. Почти се е зарибил и вероятно скоро ще напише и нещо за себе си.

Коментари (4)

  1. [...] на плещите на младо момче. Неговото име е Александър Мирчев. Готови ли са провизиите ни? Трябва да напуснем града [...]

  2. [...] а комплимент. – Аха. Благодаря, Гай. Помощ! Моля те, Александър Мирчев. Това е само началото. Не биваше да убиваш приятеля ми. [...]